свързани статии

Леонардо Бонучи даде интервю пред "Гадзета дело Спорт", в което защитникът на Ювентус коментира предстоящото рестартиране на сезона в Италия.

Леонардо, как живяхте по време на тази невиждана ситуация с COVID-19?
- Наслаждавах се на семейството, което в нормалния живот беше невъзможно. Децата ми не можеха да повярват, че всички вече закусваме заедно. Това беше основната промяна в тези месеци. Върнахме си времето. И аз открих много за себе си, най-вече като баща. Разбрах красотата на малките неща. Да сме заедно, да загасим телевизора и да прекараме вечерта в разговори, да споделяме всеки миг... Наистина съм щастлив, че в такъв негативен момент успяхме да намерим положително измерение. Децата се подкрепяха взаимно, училището им липсваше. В началото бяха по-спокойни, но през последните няколко дни започнаха да страдат. Търсеха въздух. Съпругата ми и аз разговаряхме с тях, опитахме се да им обясним. Малката е само на 14 месеца, сякаш тази история я накара да расте по-бързо.

Ще излезем ли по-добри от тази криза?
- Мислех, че наистина ще бъде така, но сега гледам и не знам какво ще се случи. Хората разтоварват гнева, натрупан през тези месеци. Който е надарен с интелигентност, ще излезе подобрен, дори чрез страдание.

Какво място остана за футбола по време на пандемията?
- Първите две седмици си почивах изцяло. След позитивния тест на Ругани бяхме принудени тотално да бездействаме. След това започнах да си връщам физическата форма у дома. Беше трудно, защото нямаше конкретна цел, към която да насочим нашата програма за подготовка. Всяка седмица търсехме най-доброто решение, но карахме на око. Все пак бях в приемлива кондиция на 18 май.

Гледахте ли футбол по телевизията?
- Изобщо. Знаех, че ще се почувствам по-зле, защото нямахме представа кога ще свърши изолацията, дали ще се върнем скоро на терена... Даваха много мачове, но аз издържах да не ги гледам. Изкуших се само за предаването на Sky за осемте титли на Юве. След като го видях, желанието ми се покачи. Исках да се върна да играя. Сега отново сме тук. Връщаме се.

Какво ви липсваше най-много?
- Обстановката в съблекалнята и тренировъчните мачлета, в които искахме винаги да печелим. Калчото е колективен спорт, но и място за човешките отношения.

Матюиди, Ругани и Дибала дадоха положителни тестове за COVID-19. Това уплаши ли ви?
- Не, винаги съм се чувствал добре. Не съм имал симптоми, но много други се притесняваха. После се успокоихме, когато направихме тестовете. Сега кривата на заразата намалява и просто трябва да бъдем отговорни и да се придържаме към основните правила, които бяха назначени.

Сега обаче и контузиите рязко се увеличават...
- Има риск. Ние сме спортисти и не бяхме свикнали да почиваме толкова дълго. Не се бе случвало никога! 70 дни стояхме неподвижни, а сега ще ни се налага да играем дори по три пъти на седмица. Очевидно е, че рисковете са високи, но какво можем да направим?

Вече започнахте отново да правите мачлета между вас. Как ви се струва отборът?
- Останах доста впечатлен от сериозността на всички мои съотборници. Никой не се е отпуснал. Няма хора с наднормено тегло... Треньорът също е доволен, а това свидетелства за професионалните и чисто човешки качества на играчите.

Какво мислите за всички тези истории в Серия А за плейофи, алгоритми...
- Надявам се първенството в Италия да се довърши нормално. Ако това не се случи, ще се родят един куп спорове и полемики. Не искам други хипотези, не искам титла без футбол. Ако сезонът не завърши, не бива да се дава нищо. Затова дано на 2 август да имаме истински победител. И това да е Ювентус.

Лацио притеснява ли ви?
- Да, този сезон те вече ни отмъкнаха един трофей под носа. Имат силен отбор, Симоне Индзаги е голям треньор. Но сега, след като имахме толкова дълга пауза, е трудно да правим прогнози. Който е бил във форма преди спирането, сега най-вероятно няма да може да намери същия ритъм. И обратното... Затова ще бъде красиво и вълнуващо. Като един нов шампионат, който започва, но с определена стартова решетка. Ще трябва да търсим в нас психологически и физически ресурси за това начало.

Как си представяте мачовете?
- Ние вече имахме късмета да играем с Интер на празни трибуни. Със сигурност не е нормално, защото присъствието или отсъствието на фенове е елемент от футбола. Тежи на концентрацията, емоционалните реакции на играчите.

А как претърпяхте отлагането на европейското първенство?
- Много съжалявах, но за сметка на това съм уверен. Ние сме млад национален отбор, който има нужда от повече опит. Затова една допълнителна година ще бъде плюс по отношение на осъзнаването на тези момчета. Това време ще ни укрепи в убеждението, че имаме наистина силен състав. Очакват ни 14 огнени месеца. Само футбол без спиране. Но с Роберто Манчини скуадрата намери своята самоличност. Има доверие, резултати и ентусиазъм около тази Италия. Ще направим нещо голямо.

В ШЛ ви предстои реванш срещу Лион, който преди реванша срещу вас няма да е играл официален мач от 6 месеца...
- Трябва да бъдем силни и да не обръщаме внимание на това. Ще бъде лесно да ги подценим, но не бива да го допускаме. Твърде важно е. В един мач ще заложим 90% от сезона. Нужно е да бъдем максимално концентрирани.

Сега треньор на Юве е Маурицио Сари. Какви са разликите с Алегри?
- Те са очевидни. Алегри е добър в ръководенето на съблекалнята в трудните моменти. Умееше да обясни на отбора как се управлява времето на един мач, беше маестро в това отношение. Сари пък е педантичен и страстен тактик, харесва му да кара тима да играе приятен футбол. Той също расте много, за тези месеци научи какво е да бъдеш част от бяло-черното семейство. Разполага с голямо богатство от знания за футбола, но имаше и смирението да постави някои неща под съмнение, разбирайки динамиката на този колектив. Аз съм наистина приятно изненадан от него. Имаме ежедневни контакти, моменти на конфронтация. Той е човек, който иска да се учи. Оригинален е и различен от всички, които съм познавал преди.

Играхте една година в Милан...
- Беше труден сезон за мен от всяка гледна точка, но това решение ме направи по-добър като човек. По време на месеците в Милан разбрах, че моето място всъщност е в Ювентус. Чувствам го като семейство. На "Меаца" също срещнах страхотни хора, най-вече Рино Гатузо. Онази година бе трудна, но не безполезна. Щастлив съм, че след това се върнах у дома.

Коя победа и коя загуба помните най-много?
- Най-голям кеф изпитах в Триест срещу Каляри, когато спечелихме първото скудето с Конте, което даде начало на историческата поредица. Това бе титлата на прераждането на Юве. Най-болезнена бе загубата на финала в ШЛ през 2015-а. През 2017-а Реал Мадрид ни победи заслужено, но преди това в Берлин срещу Барса бяхме много силни и близо до победата. Надявам се в бъдещо интервю да кажа, че най-хубавият ми момент е бил спечелването на Шампионската лига.

Как се завърна Роналдо?
- Той е суператлет, голям професионалист. Разказа ми как се е държал във форма. Не спира да изумява!

Кой е най-неудобният нападател, срещу когото сте се изправяли?
- Дуван Сапата от Аталанта. Той е голям, труден, мощен и бърз. Когато играя срещу него, внимавам повече.

А има ли играч, който бихте искали да имате във вашия отбор?
- Ибрахимович. Щеше да е голямо удоволствие да играем заедно. Той е лидер. Има лице на гадняр, но е добър човек.

Взехте активно отношение с кампания срещу тормоза, а сега публикувахте реакция след ужасното убийство на Джордж Флойд в САЩ. Съществува ли в обществото риск от разпространение на непоносимост и расизъм?
- Искрено се надявам, че не. Ние сме всички граждани на света и сме еднакви. Децата ми питаха какво се е случило в Америка. Трудно е да обясниш на едно дете, че можеш да умреш заради цвета на кожата си. Стига насилие, стига расизъм и всяка форма на дискриминация между човешките същества.


Валтер Велтрони, "Гадзета дело Спорт"
Превод на "Тема спорт"